Покрай блога, съм се зарибил да изгледам почти всички по-известни филми за Робин Худ, които успея да издиря. След като изгледах наскоро новият филм за Робин Худ с Ръсел Кроу, реших, че е добра идея да започна отзад напред според годините. Така снощи изгледах популярната версия сред 90-те години с Кевин Костнър "Робин Худ: Принцът на крадците", чието подзаглавие се среща и като "Принцът на разбойниците", номинирана дори за Оскар, за най-добра песен. А това в известна степен затвърждава думите ми от ревюто за Робин Худ (2010), че музиката е много важен фактор, влияещ за крайното удоволестворение на зрителя.

За последно, филма го бях гледал приблизително преди 2-3-4 години (Бог знае кога точно) и не бях в състояние да напиша по-сносна статия, ако не го бях изгледал отново. Няма да се впускам в кой-знае колко подробно ревю за филма, предвид, че е доста старичък и едва ли има човек в роден преди годината му на излизане, който да не го е гледал.

Ако филмът на Ридли Скот имаше стабилно присъствие от звезди, то този на режисьора Кевин Рейнълдс също не отстъпва по-назад. Освен Кевин Костнър, блестят имената и на Моргън Фриймън, Крисчън Слейтър, Алън Рикмън, Мери Елизабет Мастрантонио, дори сър Шон Конъри има епизодична роля като крал Ричърд "Лъвското сърце".

Това което отличава "Принцът на крадците" от новата му версия е наблягането на войната между Робин Худ с Нотингам и по-честото присъствие на шерифа, чиято роля Алън Рикмън изиграва перфектно. А за Моргън Фриймън, избощо и дума не може да става. Този човек и на 100 години, би изиграл всяка една роля перфектно.

Следващият филм, който ще изгледам ще е или "Робин и Мериън" с Шон Конъри, или анимираната версия от 1973 г. Останалите по-неизвестни версии са запланувани за по-напред във времето :)

Вероятно ще е изтъркано да го кажа, но оценката ми за филма е точно такава, каквато очаквах да е. Някъде между десетиците и стотиците на 7 и 8. Колко точно, едва ли бих могъл да преценя в момента. Факторите са много. Един от най-важните фактори е самият момент в който гледате филма, а страничните фактори които могат да се намесят и да повлияят на този момент са много. За съжаление се случиха, но за тях на друго място.

Strictly to the point ...

Предвид очакванията ми за нещо различно, то беше в пъти повече от очакванията ми. Трудно е да имаш една изградена идея за Робин Худ и в един момент да ти разкажат съвсем различна, което доста би могло да повлияе на крайната оценка. Но пък филмов ветеран (едва на 23г.) като мен е свикнал на какво ли не и не обръщах особено внимание на факта, че Робин Худ не е всъщност Робърт Локсли, както се разказва в повечето филми, и какъвто персонаж сме си изградили за героя вече. Но все пак това е легенда, която се базира основно на балади и песни по времето на средновековна Англия. Трудно ми бе да свикна и с мисълта, че малкия Джон се е познавал с Робин Худ още по времето на войната. Но стига толкова съпоставки с изградената в съзнанието ми история.

Предвид различията в историята, която както споменах "ще преживея" някак си, ще давам по същество.

Сценарият ...
наистина куцаше малко. Можеше да се поукраси още. На моменти даже ме загуби. Някои действия се развиваха прекалено бавно, други прекалено бързо. Филмът така и така бе дълаг, можеше да е с 20-на минути по-дълъг за сметка на някои безинтересни моменти.

Играта ...
на Ръсел Кроу няма какво да я коментирам. Добре си изгира ролята за възръстта. Кейт Бланшет също. Най-много ми допадна играта на Макс фон Сюдоф. На тази възрст чак да му завиди човек. Бандата на Робин нямаше много изяви - предимно напивания и бойни сцени. Уилям Хърт, Марк Стронг и Оскар Айзък също се справиха.

Музиката ...
не ми направи впечатление дори. Участието на Марк Страйтънфелд в музикалния департамент на "Гладиатор" и "Последния самурай", където Ханз Цимер показва как се прави музика за такива филми,  очевидно не е било достатъчно. А музиката в моята преценка играе важна роля. Не са малко филмите, които с плосък сюжет и грозна режисура, основно заради музиката съм им давал високи оценки. Ако музиката бе на ниво, можеше да дам сравнително по-висока крайна оценка.

Режисьора ...
и оператора си свършиха работата. Наистина успях да се почувствам, сякаш се намирам в средновековна Англия. Декорите, ефектите, движението на камерата, синематографията - всичко беше на ниво. Можеше наистина да има малко повече кръв, но явно са целели по-голяма аудитория. Очакванията към Ридли Скот бяха прекаелно големи, най-вече заради "Гладиатор", но драмата там бе в пъти по-голяма.

Не знам какъв щеше да се получи филма, ако се бяха придържали към версията "Нотингам", но би ми било интересно да разбера. Също би ми било интересно и ако ролята на Робин Худ я беше изиграл Крисчън Бейл (към който тая големи симпатии в последно време), а Ръсел Кроу развяваше дълги коси като шериф на Нотингам и сценарият да се придържаше към стандартната история, а не тази в която "овцете стават лъвове".

Малко трудно бих могъл да напиша ревю за "Робин Худ" на базата на други ревюта, но понеже все още не съм гледал филма (макар да възнамерявах да го направя днес), няма как да е иначе. Когато го изгледам на кино тези дни, ще спретна и аз едно ревю. Та ... В търсене на ревюта за филма, попаднах на само две български. В IMDB обаче, колкото щеш, но въпреки това ще наблегна на българските.

Първото ревю на което попаднах е на OperationKino - блогсайтът за кино. Това е ревюто с по-висока оценка от двете намерени, за това и започвам с него. Както се казва - първо добрите новини.

"Предполагам, че ще съм един от малцината, но филмът определено ми хареса. Всъщност, намирам го за отличен, както и за един от най-добрите за годината до този момент.

Първо, това не е историята на Робин Худ, която всички познаваме. И слава богу. Аман от захаросани детски приказки за добрия чичко, който живее в гората и краде от богатите за да дава на бедните. В този образ има нещо много повече от безвъзратно остарелите представи за героя в приключенските филми от миналото с участието на Дъглас Феърбанкс или Ерол Флин. Знам, че това ще бъде един от големите минуси за хората, за които Робин Худ е имено това, но в крайна сметка, всичко има нужда от развитие. Тук говорим за един образ, който може и да е поукрасен с малко повечко излишна чест и доблест, но като цяло е истински и пълнокръвен, а не просто някакъв кух, имагинерен идеал. Истински, обикновен човек, чиято съдба или свободна воля ако предпочитате, го довеждат до момент, в който името му се превръща в нещо повече от легенда. То се превръща в надежда за свобода и по-добро бъдеще. Знам, че звучи малко евтино, но е самата истина." са първите думи на автора на ревюто. На пръв поглед звучи добре.

По-нататък се правят сравнения с разни издънки от сорта на филмите "Александър" и "Крал Артур", чиито сюжет е сходен с този на Робин Худ и също така имаха също високи очаквания, които не оправдаха. Сравненията с "Гладиатор" също са неизбежни, предвид режисьора на филма и Ръсел Кроу. Може би това ще изиграе най-лошата шега на филма. Очакванията са прекалено огромни. В никакъв случай Робин Худ не би достигнал драмата на "Гладиатор", а драмите се ценят най-високо. А след това, което постигнаха Ридли Скот и Ръсел Кроу, няма как да не повдигне очакванията за "Робин Худ". В този ред на мисли, смятам, че ако филмът беше направен през онази далечна 1991г., когато излезе Робин Худ: Принцът на крадците, би получил много по-добра оценка.

За техническата страна на филма, автора на ревюто също не пести суперлативи, като сравнения прави дори с "Тъмният Рицар", който високо ценя и е един от малкото филми, които съм оценил с 10 в IMDB и на който се възхищавам много, точно заради по-мрачната визия на филма.

Като обобщение оценката от първото ревю е между 7-8, не мога да кажа точно, понеже авторът не е посочил. Да наминем към второто ревю за Робин Худ, което е публикувано в сайта ForPlay.bg.

Както вече казах, то е с по-ниската оценка, следователно авторът не е пестил критики към филма. Да извадим малка част от тях ...

"По-внимателният читател сигурно вече е обърнал внимание на откриващите думи на това ревю и се е досетил, че някак няма да ми се отдаде да кажа особено много добри неща за новия Робин Худ. Причините за това, и искрено се надявам да не бъркам, може би се дължат на синдрома, познат ни като Царството небесно, който беше смехотворен в кино версията си и безкомпромисно смазващ в своето неорязано DVD издание."

"На Робин Худ забележимо му липсва едно нещо и това са допълнителни сцени, които да вкарат малко смисъл във фрагментарните небивалици, на които клетият ти рецензент стана свидетел. Най-освободеният от спойлъри, но съвсем не и единствен пример за горното е любовната връзка между Робин и лейди Марион, която се разгръща в рамките на точно три сцени, в рамките на които Марион първо заплашва, че ще отреже хуя на нашето момче, после той й засява нивата с жито и след това нашият безстрашен юначага вече мълви “Обичам те”, а момата си изпраща езика на експедиция до сливиците му. Изобщо не преувеличавам."

и най-конкретно:

"Сценарното развитие на историята всъщност започва доста стегнато и предлага интересен нов поглед към вече втръсналата ни легенда. Робин е редови стрелец в армиите на Ричард Лъвското Сърце и след като французите гътват краля, по стечение на обстоятелствата бъдещият Принц на крадците се възползва от възможността да открадне самоличността на загинал рицар, за да успее заедно с другарите си да се качи на кораб за Англия и да се разкара от кървавия ад на войната. После обаче всичко се разпада в поредица от несвързани събития и нелогични постъпки, насред която иначе силните актьори в центалните роли отчаяно се опитват да изградят някакви сравнително достоверни персонажи. И се провалят с гръм и трясък. Дори някак да игнорираме пълната разпокъсаност, липсата на логика и респективно на каквато и да била емоция в случващото се, съм длъжен да отбележа още една голяма пробойна в Робин Худ. Онова по-горе за кървавия ад на войната беше литературна метафора. Както казах в началото Ридли Скот успява доста майсторски да те вкара в действието, но не и да те задържи там, защото комерсът си е казал тежката дума и кръв и насилие в продукцията на практика липсват. Ако Ридли бе заложил на лековати приключения в стилистиката на Карибски пирати или нещо от сорта, в това нямаше да има нищо чак толкова дразнещо, но насред лента, която, както вече уточнихме, залага на очарователно мръсния реализъм, е повече от тъпо ефектът от удар с боен чук по нечия тиква да е визуализиран като удар със супена лъжица."

Очевидно на сценарият му куца нещо, но да не забравяме, че това все пак е легенда за Робин Худ. Не може да очакваме чудеса, страшен сценарии, драма в стил "Гладиатор" и прочие. Макар, че би могло да се получи, ако се кривне малко от историята.

За край на ревюто, авторът въпреки всичко дава сравнително висока оценка на филма, макар казаното и смята, че играта на Ръсел Кроу и Кейт Бланшет е на ниво. За музиката също има добри отзиви. Като крайна оценка е дал 6, което прави средно 7/10 на база двете ревюта. Точно толкова, колкото ми бяха и първите очаквания. След като го изгледам и аз, ще дам своята оценка.

Утре на фестивала в Кан ще бъде представен пред широка аудитория от известни личности новият филм за Робин Худ. Два дни по-късно пък е световната премиера на поредният филм с дуета Ридли Скот и Ръсел Кроу. Именно "Робин Худ (2010)" е премиерният филм на фестивала, но няма да участва в него.

Новата лейди Мериан - Кейт Бланшет, заедно с останалите звезди от филма, ще бъдат посрещнати от председателя на журито - режисьорът Тим Бъртън.

18 филма от 15 държави участват във фестивала, като в журито, които ще ги оценяват са още - Кейт Бекинсейл, Бенисио дел Торо, Джована Мецоджорно, Алберто Барбера - директор на италианския национален музей на киното, френският писател и режисьор Еманюел Карер, композиторът Александър Деспла, режисьорите Виктор Ерисе и Шекар Капур.

Сред филмите е и българският "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев, който ще се състезава за голямата награда на младежкото жури в Кан "Cannes Junior".

Остават броени дни до премиерата на дългоочакваният римейк за благородният "разбойник" - Робин Худ. Режисьор на филма е преуспелия Ридли Скот, а изборът му за ролята на Робин от Локсли е Ръсел Кроу. Дуетът между двамата е пети (и четвърти пореден), като два от филмите - "Гладиатор" и "Американски гангстер" придобиха огромен интерес и получиха овациите на публиката и на критиците. Дали ще се случи същото и с "Робин Худ", предстои да разберем на 14 Май в киносалоните.

Филмът придоби много промени след първоначалното му обявяване. Първоначален избор за ролята на Робин Худ бе Крисчън Бейл, а Ръсел Кроу - шерифа на Нотингам. Името на филма, както и основният сюжет също са сменени. Първоначално идеята на Ридли Скот бе, да се съсредоточи върху историята на шерифа, а за заглавие на филма бе избрано името "Нотингам". В последствие се стигна до пълен обрат в плановете. По едно време дори Ръсел Кроу щеше да играе и двете роли - тази на Робин от Локсли и тази на шерифа на Нотингам. По един или друг начин, със сигурност филма би бил също толкова интересен, колкото се очаква да е.

Дългоочакваният трейлър на Робин Худ можете да видите в предишният пост.

Историята

"Англия, в края на 12 век. След участие в Третия кръстоносен поход, сър Робин от Локсли (Ръсел Кроу) се завръща в селото си и открива, че то е потискано от новия шериф на Нотингам (Матю Макфейдън).  

Използвайки интелекта и военните си умения, благородникът се заема да освободи дома си от тиранията и корупцията в Англия, за да възтържествуват щастието и справедливостта. Също така, сър Робин трябва да се бори за любовта за наскоро овдовялата лейди Мериън (Кейт Бланшет), докато води свойте разбойници от Шеруудската гора към честност и победа."