Покрай блога, съм се зарибил да изгледам почти всички по-известни филми за Робин Худ, които успея да издиря. След като изгледах наскоро новият филм за Робин Худ с Ръсел Кроу, реших, че е добра идея да започна отзад напред според годините. Така снощи изгледах популярната версия сред 90-те години с Кевин Костнър "Робин Худ: Принцът на крадците", чието подзаглавие се среща и като "Принцът на разбойниците", номинирана дори за Оскар, за най-добра песен. А това в известна степен затвърждава думите ми от ревюто за Робин Худ (2010), че музиката е много важен фактор, влияещ за крайното удоволестворение на зрителя.

За последно, филма го бях гледал приблизително преди 2-3-4 години (Бог знае кога точно) и не бях в състояние да напиша по-сносна статия, ако не го бях изгледал отново. Няма да се впускам в кой-знае колко подробно ревю за филма, предвид, че е доста старичък и едва ли има човек в роден преди годината му на излизане, който да не го е гледал.

Ако филмът на Ридли Скот имаше стабилно присъствие от звезди, то този на режисьора Кевин Рейнълдс също не отстъпва по-назад. Освен Кевин Костнър, блестят имената и на Моргън Фриймън, Крисчън Слейтър, Алън Рикмън, Мери Елизабет Мастрантонио, дори сър Шон Конъри има епизодична роля като крал Ричърд "Лъвското сърце".

Това което отличава "Принцът на крадците" от новата му версия е наблягането на войната между Робин Худ с Нотингам и по-честото присъствие на шерифа, чиято роля Алън Рикмън изиграва перфектно. А за Моргън Фриймън, избощо и дума не може да става. Този човек и на 100 години, би изиграл всяка една роля перфектно.

Следващият филм, който ще изгледам ще е или "Робин и Мериън" с Шон Конъри, или анимираната версия от 1973 г. Останалите по-неизвестни версии са запланувани за по-напред във времето :)