|
Май 17 2010 |
Робин Худ (2010) - ревю |
Вероятно ще е изтъркано да го кажа, но оценката ми за филма е точно такава, каквато очаквах да е. Някъде между десетиците и стотиците на 7 и 8. Колко точно, едва ли бих могъл да преценя в момента. Факторите са много. Един от най-важните фактори е самият момент в който гледате филма, а страничните фактори които могат да се намесят и да повлияят на този момент са много. За съжаление се случиха, но за тях на друго място.
Strictly to the point ...
Предвид очакванията ми за нещо различно, то беше в пъти повече от очакванията ми. Трудно е да имаш една изградена идея за Робин Худ и в един момент да ти разкажат съвсем различна, което доста би могло да повлияе на крайната оценка. Но пък филмов ветеран (едва на 23г.) като мен е свикнал на какво ли не и не обръщах особено внимание на факта, че Робин Худ не е всъщност Робърт Локсли, както се разказва в повечето филми, и какъвто персонаж сме си изградили за героя вече. Но все пак това е легенда, която се базира основно на балади и песни по времето на средновековна Англия. Трудно ми бе да свикна и с мисълта, че малкия Джон се е познавал с Робин Худ още по времето на войната. Но стига толкова съпоставки с изградената в съзнанието ми история.
Предвид различията в историята, която както споменах "ще преживея" някак си, ще давам по същество.
Сценарият ...
наистина куцаше малко. Можеше да се поукраси още. На моменти даже ме загуби. Някои действия се развиваха прекалено бавно, други прекалено бързо. Филмът така и така бе дълаг, можеше да е с 20-на минути по-дълъг за сметка на някои безинтересни моменти.
Играта ...
на Ръсел Кроу няма какво да я коментирам. Добре си изгира ролята за възръстта. Кейт Бланшет също. Най-много ми допадна играта на Макс фон Сюдоф. На тази възрст чак да му завиди човек. Бандата на Робин нямаше много изяви - предимно напивания и бойни сцени. Уилям Хърт, Марк Стронг и Оскар Айзък също се справиха.
Музиката ...
не ми направи впечатление дори. Участието на Марк Страйтънфелд в музикалния департамент на "Гладиатор" и "Последния самурай", където Ханз Цимер показва как се прави музика за такива филми, очевидно не е било достатъчно. А музиката в моята преценка играе важна роля. Не са малко филмите, които с плосък сюжет и грозна режисура, основно заради музиката съм им давал високи оценки. Ако музиката бе на ниво, можеше да дам сравнително по-висока крайна оценка.
Режисьора ...
и оператора си свършиха работата. Наистина успях да се почувствам, сякаш се намирам в средновековна Англия. Декорите, ефектите, движението на камерата, синематографията - всичко беше на ниво. Можеше наистина да има малко повече кръв, но явно са целели по-голяма аудитория. Очакванията към Ридли Скот бяха прекаелно големи, най-вече заради "Гладиатор", но драмата там бе в пъти по-голяма.
Не знам какъв щеше да се получи филма, ако се бяха придържали към версията "Нотингам", но би ми било интересно да разбера. Също би ми било интересно и ако ролята на Робин Худ я беше изиграл Крисчън Бейл (към който тая големи симпатии в последно време), а Ръсел Кроу развяваше дълги коси като шериф на Нотингам и сценарият да се придържаше към стандартната история, а не тази в която "овцете стават лъвове".

