Вероятно ще е изтъркано да го кажа, но оценката ми за филма е точно такава, каквато очаквах да е. Някъде между десетиците и стотиците на 7 и 8. Колко точно, едва ли бих могъл да преценя в момента. Факторите са много. Един от най-важните фактори е самият момент в който гледате филма, а страничните фактори които могат да се намесят и да повлияят на този момент са много. За съжаление се случиха, но за тях на друго място.

Strictly to the point ...

Предвид очакванията ми за нещо различно, то беше в пъти повече от очакванията ми. Трудно е да имаш една изградена идея за Робин Худ и в един момент да ти разкажат съвсем различна, което доста би могло да повлияе на крайната оценка. Но пък филмов ветеран (едва на 23г.) като мен е свикнал на какво ли не и не обръщах особено внимание на факта, че Робин Худ не е всъщност Робърт Локсли, както се разказва в повечето филми, и какъвто персонаж сме си изградили за героя вече. Но все пак това е легенда, която се базира основно на балади и песни по времето на средновековна Англия. Трудно ми бе да свикна и с мисълта, че малкия Джон се е познавал с Робин Худ още по времето на войната. Но стига толкова съпоставки с изградената в съзнанието ми история.

Предвид различията в историята, която както споменах "ще преживея" някак си, ще давам по същество.

Сценарият ...
наистина куцаше малко. Можеше да се поукраси още. На моменти даже ме загуби. Някои действия се развиваха прекалено бавно, други прекалено бързо. Филмът така и така бе дълаг, можеше да е с 20-на минути по-дълъг за сметка на някои безинтересни моменти.

Играта ...
на Ръсел Кроу няма какво да я коментирам. Добре си изгира ролята за възръстта. Кейт Бланшет също. Най-много ми допадна играта на Макс фон Сюдоф. На тази възрст чак да му завиди човек. Бандата на Робин нямаше много изяви - предимно напивания и бойни сцени. Уилям Хърт, Марк Стронг и Оскар Айзък също се справиха.

Музиката ...
не ми направи впечатление дори. Участието на Марк Страйтънфелд в музикалния департамент на "Гладиатор" и "Последния самурай", където Ханз Цимер показва как се прави музика за такива филми,  очевидно не е било достатъчно. А музиката в моята преценка играе важна роля. Не са малко филмите, които с плосък сюжет и грозна режисура, основно заради музиката съм им давал високи оценки. Ако музиката бе на ниво, можеше да дам сравнително по-висока крайна оценка.

Режисьора ...
и оператора си свършиха работата. Наистина успях да се почувствам, сякаш се намирам в средновековна Англия. Декорите, ефектите, движението на камерата, синематографията - всичко беше на ниво. Можеше наистина да има малко повече кръв, но явно са целели по-голяма аудитория. Очакванията към Ридли Скот бяха прекаелно големи, най-вече заради "Гладиатор", но драмата там бе в пъти по-голяма.

Не знам какъв щеше да се получи филма, ако се бяха придържали към версията "Нотингам", но би ми било интересно да разбера. Също би ми било интересно и ако ролята на Робин Худ я беше изиграл Крисчън Бейл (към който тая големи симпатии в последно време), а Ръсел Кроу развяваше дълги коси като шериф на Нотингам и сценарият да се придържаше към стандартната история, а не тази в която "овцете стават лъвове".

Малко трудно бих могъл да напиша ревю за "Робин Худ" на базата на други ревюта, но понеже все още не съм гледал филма (макар да възнамерявах да го направя днес), няма как да е иначе. Когато го изгледам на кино тези дни, ще спретна и аз едно ревю. Та ... В търсене на ревюта за филма, попаднах на само две български. В IMDB обаче, колкото щеш, но въпреки това ще наблегна на българските.

Първото ревю на което попаднах е на OperationKino - блогсайтът за кино. Това е ревюто с по-висока оценка от двете намерени, за това и започвам с него. Както се казва - първо добрите новини.

"Предполагам, че ще съм един от малцината, но филмът определено ми хареса. Всъщност, намирам го за отличен, както и за един от най-добрите за годината до този момент.

Първо, това не е историята на Робин Худ, която всички познаваме. И слава богу. Аман от захаросани детски приказки за добрия чичко, който живее в гората и краде от богатите за да дава на бедните. В този образ има нещо много повече от безвъзратно остарелите представи за героя в приключенските филми от миналото с участието на Дъглас Феърбанкс или Ерол Флин. Знам, че това ще бъде един от големите минуси за хората, за които Робин Худ е имено това, но в крайна сметка, всичко има нужда от развитие. Тук говорим за един образ, който може и да е поукрасен с малко повечко излишна чест и доблест, но като цяло е истински и пълнокръвен, а не просто някакъв кух, имагинерен идеал. Истински, обикновен човек, чиято съдба или свободна воля ако предпочитате, го довеждат до момент, в който името му се превръща в нещо повече от легенда. То се превръща в надежда за свобода и по-добро бъдеще. Знам, че звучи малко евтино, но е самата истина." са първите думи на автора на ревюто. На пръв поглед звучи добре.

По-нататък се правят сравнения с разни издънки от сорта на филмите "Александър" и "Крал Артур", чиито сюжет е сходен с този на Робин Худ и също така имаха също високи очаквания, които не оправдаха. Сравненията с "Гладиатор" също са неизбежни, предвид режисьора на филма и Ръсел Кроу. Може би това ще изиграе най-лошата шега на филма. Очакванията са прекалено огромни. В никакъв случай Робин Худ не би достигнал драмата на "Гладиатор", а драмите се ценят най-високо. А след това, което постигнаха Ридли Скот и Ръсел Кроу, няма как да не повдигне очакванията за "Робин Худ". В този ред на мисли, смятам, че ако филмът беше направен през онази далечна 1991г., когато излезе Робин Худ: Принцът на крадците, би получил много по-добра оценка.

За техническата страна на филма, автора на ревюто също не пести суперлативи, като сравнения прави дори с "Тъмният Рицар", който високо ценя и е един от малкото филми, които съм оценил с 10 в IMDB и на който се възхищавам много, точно заради по-мрачната визия на филма.

Като обобщение оценката от първото ревю е между 7-8, не мога да кажа точно, понеже авторът не е посочил. Да наминем към второто ревю за Робин Худ, което е публикувано в сайта ForPlay.bg.

Както вече казах, то е с по-ниската оценка, следователно авторът не е пестил критики към филма. Да извадим малка част от тях ...

"По-внимателният читател сигурно вече е обърнал внимание на откриващите думи на това ревю и се е досетил, че някак няма да ми се отдаде да кажа особено много добри неща за новия Робин Худ. Причините за това, и искрено се надявам да не бъркам, може би се дължат на синдрома, познат ни като Царството небесно, който беше смехотворен в кино версията си и безкомпромисно смазващ в своето неорязано DVD издание."

"На Робин Худ забележимо му липсва едно нещо и това са допълнителни сцени, които да вкарат малко смисъл във фрагментарните небивалици, на които клетият ти рецензент стана свидетел. Най-освободеният от спойлъри, но съвсем не и единствен пример за горното е любовната връзка между Робин и лейди Марион, която се разгръща в рамките на точно три сцени, в рамките на които Марион първо заплашва, че ще отреже хуя на нашето момче, после той й засява нивата с жито и след това нашият безстрашен юначага вече мълви “Обичам те”, а момата си изпраща езика на експедиция до сливиците му. Изобщо не преувеличавам."

и най-конкретно:

"Сценарното развитие на историята всъщност започва доста стегнато и предлага интересен нов поглед към вече втръсналата ни легенда. Робин е редови стрелец в армиите на Ричард Лъвското Сърце и след като французите гътват краля, по стечение на обстоятелствата бъдещият Принц на крадците се възползва от възможността да открадне самоличността на загинал рицар, за да успее заедно с другарите си да се качи на кораб за Англия и да се разкара от кървавия ад на войната. После обаче всичко се разпада в поредица от несвързани събития и нелогични постъпки, насред която иначе силните актьори в центалните роли отчаяно се опитват да изградят някакви сравнително достоверни персонажи. И се провалят с гръм и трясък. Дори някак да игнорираме пълната разпокъсаност, липсата на логика и респективно на каквато и да била емоция в случващото се, съм длъжен да отбележа още една голяма пробойна в Робин Худ. Онова по-горе за кървавия ад на войната беше литературна метафора. Както казах в началото Ридли Скот успява доста майсторски да те вкара в действието, но не и да те задържи там, защото комерсът си е казал тежката дума и кръв и насилие в продукцията на практика липсват. Ако Ридли бе заложил на лековати приключения в стилистиката на Карибски пирати или нещо от сорта, в това нямаше да има нищо чак толкова дразнещо, но насред лента, която, както вече уточнихме, залага на очарователно мръсния реализъм, е повече от тъпо ефектът от удар с боен чук по нечия тиква да е визуализиран като удар със супена лъжица."

Очевидно на сценарият му куца нещо, но да не забравяме, че това все пак е легенда за Робин Худ. Не може да очакваме чудеса, страшен сценарии, драма в стил "Гладиатор" и прочие. Макар, че би могло да се получи, ако се кривне малко от историята.

За край на ревюто, авторът въпреки всичко дава сравнително висока оценка на филма, макар казаното и смята, че играта на Ръсел Кроу и Кейт Бланшет е на ниво. За музиката също има добри отзиви. Като крайна оценка е дал 6, което прави средно 7/10 на база двете ревюта. Точно толкова, колкото ми бяха и първите очаквания. След като го изгледам и аз, ще дам своята оценка.