Робин Худ (на английски: Robin Hood, на френски: Robin des Bois) (hood на английски означава - качулка, хулиган, гангстер; bois на френски означава дървета, гора) е герой от средновековни английски народни балади, който според легендата през 12-13 век се подвизава като разбойник в Шеруудската гора, в близост до Нотингам. Образът на Робин Худ придобива световна популярност като защитник на бедните, който ограбвайки богатите благородници, раздава блага на бедните и те го считат за свой герой. Мотивът за Робин Худ и неговата дружина от разбойници е в основата на редица романи, пиеси, филми и други произведения.

Личността, която стои зад тези балади, не е установена. Според художествената версия на Уолтър Скот Робин Худ е живял през втората половина на XII век, т.е. бил е съвременник на Ричард Лъвското сърце и Джон Безземни. Също както крал Артур, така и Робин Худ става много повече от легенда и се превръща във важно културно събитие.

Романа на Хауърд Пайл „Робин Худ”, публикуван за пръв път през 1883 г., поставя началото на митологията за героя разбойник. Докато в оригиналните балади и легенди Робин Худ е крадец разбойник и хитър измамник, който служи единствено на интереси си, в своя роман Хауърд Пайл го превръща в герой, защитник на бедните и слабите, борещ се срещу алчността, несправедливостта и потисничеството на тогаващната власт. Пайл е този, който въвежда добрият персонаж на Робин Худ такъв, какъвто го познаваме днес.

Преди появата си в романа "Робин Худ" на Пайл, героят за пръв път се е подвизавал в края на XV в. под формата на легенди и балади. Един век по-късно, героят се споменава отново от популярният тогава Шекспир в пиесата си "Двамата веронци". Едва в началото на XIX в. - 1819г. Робин Худ се появява сред персонажите в романа "Айвънхоу" на Уолтър Скот.